Междупристъпна електроенцефалография

 През 1929 г., Hans Berger от Йена публикува регистрирането на електроенцефалография от скалпа на човек (Berger H, 1929). През следващите десет години, тази техника ще направи истинска революция в диагностиката на епилепсията благодарение на трудовете на електрофизиологични екипи от Бостън (Gibbs et al. 1938) и Mонреал (Jasper 1951). Благодарение на установените аномалии в коровата електрична активност става възможно локализирането на предполагаема морфологична или функционална увреда на мозъка. Тази техника намира бързо практическо приложение и през 1951 г. Percival Bailey и Fredric Gibbs публикуват окуражаващи резултати от 25 пациента, които претърпяват резекция на темпоралния лоб единствено въз основа на ЕЕГ критерии (Bailey P et Gibbs 1951). Електроклиничното описание на епилептичните пристъпи се подобрява значително след въвеждането на видео-ЕЕГ, която позволява съпоставянето на симптомите с локализацията на епилептичните разряди (Hunter J et Jasper 1949).