за вашето здраве
Епилепсия или Епилепсии
Епилептичният пристъп се определя от Международната Лига за Борба с Епилепсията (МЛБЕ) като клинична проява на прекомерна и/ или свръхсинхронна активност на невроните в мозъка. Диагнозата епилепсия изисква наличието на трайно предразположение на мозъка водещо до повтарящи се епилептични пристъпи (Fisheretal. 2005). Епилепсиите са нееднородна група от болести с различна етиология, патогенеза, клиника, лечение и прогноза. Особено важна подгрупа са епилепсиите, които не се поддават на лечение с антиепилептични медикаменти (АЕМ). Тези епилепсии се наричат фармакорезистентни. Не съществува единно мнение относно определението за фармакорезистентност. Ситуацията се усложнява от факта, че епилепсиите могат да са фармакочувствителни през определен период от живота на пациента и фармакорезистентни през друг. Повечето автори се обединяват около позицията, че фармакорезистентни са тези епилепсии, при които не може да се постигне задоволителен контрол на пристъпите, въпреки прилагането на адекватни антиепилептични медикаменти при поносими странични ефекти. Различията между отделните автори се появяват, когато се прави опит да се въведат количествени критерии за фармакорезистентност. Определенията се разминават по отношение на времето за опитване на различни антиепилептични медикаменти (1, 2 или 3 години) и броя на тези медикаменти (1, 2, 3 или всички познати АЕМ). Все пак е известно, че неповлияването и от втори АЕМ означава, че контрол на пристъпите ще бъде постигнат с друг АЕМ в едва 14 % и по тази причина повечето автори се обединяват около позицията, че фармакорезистентни са тези епилепсии, които не се повлияват въпреки опита за лечение с поне 2 антиепилептични медикамента в продължение най-малко на една година (Kwan еtal. 2000).
Националният български консенсус за диагностика и лечение на епилепсията от 2003 година приема за медикаментозно-резистентни епилепсии, които предизвикват значителни негативни ефекти върху качеството на живот, независимо от лечението с два подходящи АЕМ в адекватни дози, за период от време позволяващ оценка на ефективността им (Национален консенсус за диагностика и лечение на епилепсията, 2003).