Глиални тумори

Нискостепенните глиални тумори са най-честите първични мозъчни тумори проявяващи се с хронична фармакорезистентна епилепсия (Morris et al. 1993). Тази група тумори включва глиални тумори I степен (пилоцитен астроцитом  ) и II степен по СЗО (дифузни астроцитоми, плеоморфни ксантоастроцитоми, олигодендроглиоми, плексус папиломи, епендимоми). Пациентите с нискостепенни глиални тумори и продължителна изолирана епилепсия представляват отделна група невроепителни тумори тъй като имат различна прогноза по отношение на туморната прогресия. Те се отличават с по-голяма преживяемост (10-годишна преживяемост за 90% от пациентите) спрямо  другите нискостепенни глиоми (10-годишна преживяемост само за 21%) (Luyken  et al. 2003).

            Епилептичните пристъпи са най-честата клинична проява на нискостепенните глиални тумори (наблюдават се в 80% от пациентите ), а в около 1/3 от случаите те са и единствената клинична проява (Chang et al. 2008). Олигодендроглиомите имат по-голяма склонност да предизвикват епилептични пристъпи поради по-честата им кортикална локализация в сравнение с астроцитомите.

            Нискостепенните глиоми са хиподенсни на КТ, хипоинтенсни в T1 и хиперинтенсни в Т2 на ЯМР-изследване. Според някои автори, неусилването при приложение на контрастна материя е задължително условие, тъй като усилването означава неоангиогенеза и класира туморите в по-висока степен (Varlet et al. 2005). По настоящем, границите на тези тумори се определят най-точно от хиперсигнала при секвенция Flair (Connor  et al. 2004).

            Епилептичните пристъпи при пациенти с нискостепенни глиоми са фармакорезистентни в около половината от случаите. Рискови фактори за фармакорезистентност на пристъпите са темпоралната локализация на пристъпа, наличието на парциални пристъпи и продължителния период с пристъпи преди оперативното лечение (Chang et al. 2008).

Хирургичното лечение на нискостепенните глиоми има две цели – постигане на контрол над туморния растеж и спиране на епилептичните пристъпи. Проблемът с туморния контрол е сериозен тъй като  от 50 до 75% от пациентите с нискостепенен глиом умират заради него като средната продължителност на живота им е между 5 и 10 години (Keles et al. 2001). От друга страна, контролът на пристъпите е от голямо значение за качеството на живот, а медикаментите не успяват да го постигнат в голяма част от случаите. Липсата на остатъчен тумор на постоперативния ЯМР, т.е. видимо тоталната ексцизия на тумора подобрява прогнозата както по отношение на преживяемостта така и по отношение на туморния контрол (Duffau et al. 2002, Smith еt al. 2008, Chang et al. 2008). Пълен контрол над пристъпите се постига в 65-82% от пациентите с фармакорезистентна епилепсия дължаща се на нискостепенен глиален тумор (Duffau et al. 2002, Kim et al. 2004; Panda et al. 2005).