Кавернозни малформации

Кавернозните съдови малформации или т. нар. каверноми представляват съдови синусоидални пространста покрити с ендотел, включени в колагенен матрикс. Тези лезии не съдържат мозъчен паренхим и са отделени от него чрез глиоза оцветена от хемосидерин. Супратенториалните каверноми се проявяват най-често с епилепсия – в над 60%  от случаите (Del Curling et al. 1991; Robinson et al. 1991; Maraire et Awad 1995; Moran et al. 1999).

ЯМР - образ на каверномите е разнообразен и зависи от давноста на хеморагията (Rigamondi et al. 1987). Най-често това са окръглени лезии, които са хетероинтенсни в Т1 и Т2 и са заобиколени от хипоинтенсен вал в Т1 и Т2. Ексцизията на този хипоинтенсен вал (оцветена от хемосидерин глиоза) увеличава възможностите за контрол на епилептичните кризи (Baumann et al. 2007). Каверномите се съчетават често с венозни малформации, а в 10 до 30 % са множествени.

Епилептичните пристъпи са фармакорезистентни при около 30 % от пациентите с епилепсия дължаща се на супратенториален каверном (Churchyard et al. 1992, Iakovlev et al. 2005,). Рискови фактори за такава фармакорезистентност са давността на пристъпите, голямата им честота, началото на пристъпите преди 40 годишна възраст, женския пол, корово-подкоровата локализация и темпоралната локализация (Rigamondi et al. 1988; Capabianca et al. 1997; Cohen et al. 1995).

Хирургичното лечение на пациенти с каверноми и фармакорезистентна епилепсия има две цели – да постигне контрол над епилептичните пристъпи и да премахне риска от кървене и евентуален траен неврологичен дефицит. Намаляване честотата на пристъпите се наблюдава в над 90% от случаите, а пълен контрол -  в 75-86% от пациентите (Moran et al. 1999;  Iakovlevet al. 2005; Paolini et al. 2006; ).

В България лечението на епилепсии причинени от кавернозни съдови малформации чрез микрохирургичната им ексцизия е обект на няколко задълбочени проучвания (Бусарски и др. 1994, Попов и др. 2004, Попов и др. 2008). Попов и др. установяват подобрение по отношение на епилептичните пристъпи (пълен контрол или спиране на пристъпите) при 89% от оперираните пациенти (Попов и др. 2008). Доколкото е известно на автора, проучване насочено специфично към резултатите от хирургичното лечение на пациенти с фармакорезистентна епилепсия заради каверноми липсва в българската литература.