Поренцефални кисти

Поренцефалните кисти представляват фокална загуба на мозъчна тъкан в резултат на различни увреждащи механизми – исхемичен инсулт, инфекция, травма, неврохирургична намеса по повод друга мозъчна увреда. Най-често поренцефалните кисти се получават в следствие на перинатален исхемичен инсулт. Такъв се наблюдава в 1 на 4000 родени на термин деца (Lynch et Nelson 2001). Запушването на мозъчна артерия причинява исхемично инфарциране на мозъка, което от своя страна е причина за възникване на кухина в мозъка, заобиколена от глиоза. Тези промени засягат най-често мозъчната тъкан кръвоснабдявана от средната мозъчна артерия.

            Въпреки че пораженията върху мозъчната тъкан са впечатляващи и често засягат голяма част от едната мозъчна хемисфера, тяхната клинична проява може да бъде изненадващо лека и да се изрази в късното детство като лек или умерен моторен дефицит (основно за ръката), леко умствено изоставане и епилептични пристъпи в 34-60% от случаите (Kulakowsky et Larroche 1980, Lee et al. 2005).

            Eпилептичните пристъпи могат да бъдат добре контролирани с АЕМ в повечето случаи и само 6-7% от пациентите са с фармакорезистентна епилепсия (Uvebrand 1988; Wilklund et al. 1990).

            Класическата интервенция за лечение на пациенти с фармакорезистентна епилепсия и тежка хемиплегия в резултат на поренцефална киста е хемисферектомията или различните варианти на химисферотомии. В същото време екипът на Di Rocco от Рим, съобщава за пълен контрол на пристъпите при половината от пациентите при които е осъществена единствено ексцизия на глиотично променената мозъчна тъкан, която представлява стената на поренцефалната киста (Guzzetta et al. 2006). Koch и др. предлагат още по-минимално инвазивна интервенция – фенестрация на кистата към субарахноидните пространства или към вентрикулната система (Koch et al. 1998).