Артерио-венозни малформации

Артериовенозните малформации представляват вродени зони на абнормна директна комуникация между артерии и вени без посредничеството на нормална капилярна мрежа (McCormick 1984). Около 30 % от артериовенозните малформации се проявявят с епилептични пристъпи без хеморагия. Това са предимно повърхностно разположените, големи артериовенозни малформации (Nataf F et al. 2001). Една артериовенозна малформация може да предизвика епилепсия  поради хеморагия, поради директна компресия на прилежащия мозъчен паренхим или чрез т. нар. „ефект на крадеца” при който съседните на малформацията територии са хипоперфузирани поради отклоняване на кръвния ток към малформацията (Ondra et al. 1990).

            ЯМР образ на артериовенозните малформации е характерен. Те се виждат като плетеница от извиващи се, силно хипоинтенсни образи в Т1 и Т2 без контрастна материя. Този феномен известен като “flow void” или „празен поток” е типичния ЯМР-образ на кръвния ток и следователно на съдовете, които съставят артериовенозните малформации. Околният мозъчен паренхим е често променен и дава хиперинтенсен сигнал в Т2 и Flair (Osborn  2004) .

Епилептичните пристъпи при пациенти с артериовенозна малформация са често добре контролирани с антиепилептични медикаменти. Все пак от1/4 до 1/3 от тези пациенти се оказват с фармакорезистентна инвалидизираща епилепсия (Semah еt al. 1999; Stephen et al. 2001; Ghossoub et al. 2001).

Възможностите за лечение на фармакорезистентни епилепсии дължащи се на артериовенозни малформации са всъщност познатите техники за лечение на артериовенозни малформации: емболизация, радиохирургия и микрохирургична ексцизия. Най-добър контрол върху епилептичните пристъпи се постига благодарение на микрохирургичната ексцизия на артериовенозната малформация – пълен контрол на пристъпите в около 80% от случаите (Devaux et al. 2008). Eмболизацията и радиохирургията постигат пълен контрол над пристъпите в едва една четвърт от пациентите дори когато довеждат до пълна облитерация на артериовенозните малформации (Ghossoub et al. 2001). Тази разлика се дължи на факта, че епилептогенната зона се намира предимно в променената мозъчна тъкан около артериовенозната малформация и контрол над пристъпите се постига по-често при ексцизията и.