Зонектомия



Зонектомия

В настоящия труд като зонектомия ще бъде означена хирургична техника при която целта на оперативната интервенция  е резекция на епилептогенната зона. 

Jean Talairach и Jean Bancaud приемат епилептогенната зона като тази част от мозъчната кора, която поражда епилептичните пристъпи (Talairach et Bancaud, 1966). Според тях, определянето на епилептогенната зона е възможно единствено благодарение на регистрирането на епилептичен пристъп. 

Показани за извършване на зонектомия са пациентите при които липсва видима на образните изследвания мозъчна увреда (пациенти с т. нар. криптогенна епилепсия) и пациенти при които се предполага, че епилептогенната зона е по-голяма от видимата увреда. Кортикалните дисплазии и мозъчните глиози са типичен пример за мозъчни увреди с предполагаема по-широка епилептогенна зона. При тези мозъчни увреди лезионектомията често води до незадоволителни резултати.

Противопоказани  за зонектомия са пациенти, чиято епилептогенна зона засяга в значителна степен функционално важна зона на мозъка и следователно резекцията и би довела до неприемлив неврологичен дефицит.

Техниката на зонектомия представлява резекция на епилептогенна мозъчна тъкан, чието участие в пораждането на епилептични пристъпи е било доказано благодарение на инвазивна ЕЕГ (СЕЕГ, СДЕЕГ или интраоперативна ЕЕГ) или неинвазивни функционални методи на изследване (ЕФЕКТ, ПЕТ). В някои случаи зонектомията включва  резецирането на макроскопски нормална мозъчна тъкан, за която обаче е предварително доказано, че е функционално абнормна, т.е. епилептогенна. 

Като част от техниката на зонектомия някои автори включват извършването на интраоперативна електрокортикография (ЕКоГ). Този метод на интраоперативно определяне на границите на резекцията е използван за пръв път от Wilder Penfield през 1939 г.. Въпреки богатата история на ЕКоГ, ползата от прилагането и остава спорна и днес.Някои проучвания откриват  по-висок процент на свободни от пристъпи пациенти, когато постоперативната  ЕКоГ не регистрира епилептични разряди (Jasper 1951; Fiol et al. 1991; Stefan et al. 1991). Други автори не намират връзка между остатъчните епилептични разряди и постоперативния контрол над пристъпите (Tran et al. 1995, Schwartz et al. 1997, Binnie et al. 1998). 

Зонектомията е хирургична техника, която се практикува от екипи в силно развити центрове за хирургия на епилепсията. Тя се прилага при пациенти с „трудни фармакорезистентни епилепсии” – криптогенни епилепсии, кортикални дисплазии, мозъчни глиози. Пълен контрол на пристъпите се постига в по-малък процент от случаите (40-80%) спрямо лезионектомиите, но трябва да се отчете факта, че показанията за този тип хирургия са различни.