Калозотомия

Калозотомия

Калозотомията като метод за лечение на генерализирана епилепсия е описана за първи път от Van Wagenen през 1940 г.(van Wagenen et Herren 1940). Тази техника претърпява различни модификации с цел намаляване на усложненията.  

Показани за колозотомия са пациенти с първично и вторично генерализирани тежки фармакорезистентни епилептични пристъпи, при които първичната епилептогенна зона не може да бъде локализирана или се намира във функционално важна зона и ексцизията и е невъзможна. Особено подходяща индикация са атоничните пристъпи с многократни травми при пациенти със синдром на Lennox-Gastaut и с бифронтална епилепсия. Целта на калозотомията не е освобождаване от пристъпите, а намаляване на тяхната сила и честота.

Днес терминът калозотомия обединява множество хирургични процедури и в него се включват предната, частичната и пълната калозотомия, с или без прекъсване на някоя от другите междухемисферни връзки: хипокампална или предна комисури. Най-често използваната техника е частичната калозотомия при която се запазва само сплениума с цел намаляване на риска от деконекционен синдром. При тази техника се прерязват около 90% от corpus callosum.

При 70% от пациентите честотата на припадъците намалява с 50 до 95%. Двадесет процента от пациентите са без съществено подобрние, т.е. по-малко от 50% намаление на честотата на припадъците. При 10%, еплептичните пристъпи със загуба на съзнание изчезват напълно. Ефективността на калозотомията е различна при различните видове пристъпи и намаление на честотата на пристъпите с поне 50% се наблюдава при 38-86% от пациентите с генерализирани тонико-клоничин пристъпи, при 43-60% при генерализирани тонични пристъпи, 60-83% при атонични  и при 50-51% от пациентите с комплексни парциални пристъпи (Fuiks et al. 1991; Oguni et al. 1991; Reutens et al. 1993)

Съвременните публикации посочват  хеморагичен и инфекциозен риск по-малки от 5% и не съобщават за смъртен риск. Специфично усложнение е деконекционния синдром (мутизъм и левострана апраксия), който според някои автори е  по-слабо изразен и по-рядък при запазване на сплениума.