Лобектомия

Лобектомии

Първоначално  Penfield и Bailey извършвали резекции само на темпоралния неокортекс като техника за лечение на психомоторна епилепсия с темпорални острия регистрирани чрез интраоперативна електрокортикография или скалпова ЕЕГ. През 1953г., Falconer въвежда предната темпорална лобектомия с амигдалохипокампектомия и съобщава, че хистологичните резултати с налична хипокампална склероза са свързани с по-добър контрол на епилептичните пристъпи (Falconer et Taylor 1968). Смята се, че стандартните лобектомии (най-често темпорална) представляват ранен етап в развитието на хирургията на епилепсията и се осъществяват в случаите, когато не е възможно да се определи точно границата на епилептогенната зона.

Показани за стандартна лобектомия са пациенти при които се предполага широка епилептогенна зона, с неясни граници. 

Противопоказани за лобектомия са пациенти при които се знае, че епилептогенната зона е по-малка и една по-ограничена резекция би довела до контрол на пристъпите.

Техниката на темпоралната лобектомия, която е най-честата като метод за лечение на фармакорезистентна епилепсия включва два основни етапа – преднолатерална темпорална резекция (горна, средна и долна темпорални гънки, фузиформена темпоробазална гънка)  и резекция на медиалните темпорални структури (хипокамп, парахипокампална гънка и амигдала).    

Резултатите от темпоралните лобектомии са съпоставими с резултатите от 

селективна амигдалохипокампектомия по отношение контрола на епилептичните пристъпи. Остава спорно дали те водят до по-голям когнитивен дефицит.