Амигдалохипо- кампектомия

Амигдалохипокампектомия

Медиалните темпорални епилепсии са най-честите парциални епилепсии и се проявяват с пристъпи с характерна семиология, наричани психомоторни пристъпи. В резултат на наложилото се мнение, че епилептогенната зона засяга предимно медиалните темпорални структури, през 1958г. Niеmеyer предлага селективната aмигдалохипокампектомия чрез транскортикален трансвентрикулен достъп (Niemeyer 1958). През 1982 г., Wieser и Yasargil описват техника за селективна амигдалохипокампектомия  чрез транссилвиев трансвентрикулен достъп (Wieser et Yasargil 1982). В последствие се утвърждават различни модификации на тези достъпи. В България основен принос за въвеждането на хирургията на темпоралните епилепсии  чрез амигдалохипокампектомия  има проф. Л. Карагьозов (Карагьозов 1980).

Показани за амигдалохипокампектомия са пациенти при които епилептогенната зона засяга мезиалните темпорални структури – хипокамп и парахипокампална гънка. Тази ситуация може да бъде наблюдавана както при наличието на мозъчна увреда засягаща хипокампа (хипокампална склероза, кортикална дисплазия, съдова малформация, неопластични процеси) така и при анатомично нормални хипокамп и парахипокамп (криптогенни епилепсии). 

Противопоказани са пациенти с неокортикална темпорална епилепсия и пациенти с двустранна темпоромезиална епилепсия. Тези противопоказания не са абсолютни тъй като има случаи на предимно неокортикална епилпсии засягащи и мезиалната част на темпоралния лоб както и случаи при които при двустранна темпоромезиална епилепсия епилептичните пристъпи произхождат предимно от единия хипокамп и неговата резекция води до задоволителен контрол на пристъпите. 

Достъпите, които могат да бъдат използвани до медиалната част на темпоралния лоб са изключително разнообразни.





Различни достъпи към мезиалните темпорални структури с цел амигдалохипокампектомия

1. FS – fissura Sylvii (Wieser et Yasargil 1982)
2. GTS - gyrus temporalis superior (Olivier 1997)
3. STS - sulcus temporalis superior 
4. GTM - gyrus temporalis medius (Niemeyer 1958)
5. STI - sulcus temporalis inferior (Myiagi et al. 2001)
6. GTI - gyrus temporalis inferior (Duchovny et al. 2008)
7. SOT - sulcus occipitotemporalis 
8. GF - gyrus fusiformis 
9. SC - sucus collateralis (Hori et al. 1993)
10. GPH - gyrus parahippocampalis (Park et al. 1995)
11. uncus  (Vajkoczy et al. 1998)

Резултатите от амигдалохипокампектомия са единствените, които са сравнени в рандомизирано проучване с резултатите от медикаментозно лечение при пациенти с фармакорезистентна епилепсия. През 2001 г., Wiebe и съавтори публикуват резултатите от проучване в което сравняват  пациенти с темпорална фармакорезистентна епилепсия лекувани с медикаменти или с хирургия. В хирургичната група попадат 40 пациента и една година след амигдалохипокампектомията 58% от пациентите  са свободни от пристъпи, докато само 8% от 40-те пациента лекувани с медикаменти са свободни от пристъпи (Wiebe et al. 2001). Повечето автори съобщават подобни резултати – между 40 и 70% пълен контрол на пристъпите след амигдалохипокампектомия. Изборът на достъп до хипокампа не променя статистически значимо резултатите (Tanriverdi et al. 2008).

Специфични усложненията след амигдалохипокампектомия са горната контралатерална квадрантанопсия, паметови нарушения (за вербална памет в ляво и за визуална – в дясно), исхемични мозъчни инфаркти в басейна на предната хороидна артерия. Според някои автори траннсилвиевия достъп увеличава риска от спазъм в областта на средната мозъчна артерия (Schaller et al. 2004).